Съединителнотъканен масаж
Съединителнотъканен масаж – история и философия. През тридесетте години на двадесети век E. Dicke предлага масаж, насочен към подкожната съединителна тъкан. Откриването на този вид масаж се свързано със заболяването на самата авторка, която е специалист по гимнастика и масаж, от гангрена на долните крайници. Ортопедите препоръчват ампутация на единия крайник. E. Dicke опипва уплътнение на кожата и подкожието в сакралната област и около големия трохантер. Тя започнала да обработва тези места чрез къси разтягания, при което усеща своеобразна режеща болка. Кракът се затопля, оросяването се подобрява и ампутацията се предотвратява. По-късно техниката и особеностите на този масаж са разработени от E. Dicke и H. Teirich-Leube и теоритично обосновани от професор W. Kohlrausch. Методиката е наречена съединителнотъканен масаж. Авторите установяват , че при повечето вътрешни заболявания подкожната тъкан в сегментарно свързаните зони търпи определени промени. Тези така наречени съединителнотъканни зони с повишено тъканно напрежение се изразяват със смутено разместване на отделните пластове, от една страна, между кожата и подкожието, а от друга – между подкожието и фасциите. Обработката на съединителнотъканните зони чрез предложената от E. Dicke техника представлява адекватно дразнене на подкожната съединителна тъкан и предизвиква неврорефлекторна реакция по вегетативен път с функционално повляване на вътрешния орган, свързан със сединителннотъканната зона в телесната повърхност. Теоритичните основи на съедителнотъканния масаж се градят върху схващането за сегментарния строеж на организма. Сегментите представлява функционална единица, в която вътрешните органи са свързани с определени части от телесната повърхност. Различните патологични процеси, развили се във вътрешните органи, не остават изолирани, а водят до определени изменения […]
Continue Reading →