Старославянски масаж
Старославянски традиции в масажа Нашите предци славяните – в случая става дума за лечителите и знахарите, практикували, въпреки установените представи, не само магически ритуали, но и напълно правилни анатомично техники – справедливо са предполагали, че разстройствата на вътрешните органи се развиват последователно, „верижно”. Например причините за заболяването, което на съвременен език се нарича венозен застой, те обяснявали с нарушение в функциите на жлъчния мехур. Старославянският масаж е масаж на корема. Последователите на традицията на славянските врачове се стремят да научат пациентите си да премахват различни напрежения от мускулите и фасциите, за да възстановят балансираната работа на вътрешните органи, да отслабят или да спрат процесите на дегенерация на гръбначния стълб, да отстранява стомашно-чревните нарушения (колили, язви на стомаха и дванайсетопръстника, гастрит, хемороиди, запек, разстройства в храносмилането), а също да лекуват заболявания на черния дроб, жлъчния мехур, задстомашната жлеза, бъбречни разстройства, простатит, импотентност, заболявания на женските полови органи, кожни и сърдечносъдови заболявания, болести уши-нос-гърло, остерохондроза на гръбначния стълб с различни прояви на шийния, гръдния и поясно-кръсцовия отдел, радикулит, заболявания на дихателните органи, затлъстяване, заекване, хуркане. Спецификата на заболяване на един или друг вътрешен орган е такава, че не само в болния орган, но и в различните други тъкани възникват рефлекторни изменения, провокирани от някоя патология. Задачата на старославянския и не само сегментарно-рефлексен масаж е да облекчи или отстрани тези рефлекторни изменения. С други думи, често болезнените усещания се проектират на телесни участъци, намиращи се далече от поразения орган. Лекарите наричат тези телесни участъци сегменти. Точно в сегментите може да възникне остра болка, […]
Continue Reading →
Философия на масажа
Езикът на докосването Докосването е контакт – връзка с онова, което се намира извън нас, почвата под краката ни. За човека, както и за животните, докосването в от жизнено важно значение. То вдъхва увереност, дава топлота и утеха, доставя удоволствие и възстановява жизнеността. То ни показва, че не сме сами. Усещането за допир се развива най-рано от всички сетивни възприятия. Бебетата изучават и опознават заобикалящия ги свят главно чрез допир, а нежната ласка на родителите е крайно необходима за израстването им. Щом нашата нужда да докосваме и да бъдем докосвани е задоволена, ние растем здрави, но ако нещо ни попречи да правим това, развитието ни може да бъде нарушено. Защото прегръдките и ласките, които получаваме в детството си, ни помагат да изградим една здравословна представа за самите себе си, подхранват чувството ни, че щом ни докосват, значи сме приемани и обичани. Преди повече от двадесет години американският психолог С.М. Джърърд доказа, че колкото по-често ни докосват, толкова повече уважаваме и ценим себе си. Опитите с новородени примати показват колко важен е физическият контакт с топлото тяло на любящата майка и обратно, че липсата на допир влияе отрицателно на физическото и емоционалното развитие. Защото чувството но за реалност изцяло се базира на усещането ни за допир. В нашето общество липсата на контакт със себеподобните е наказание и най-лошото е строгият тъмничен затвор. Лишени от възможността да докосваме и да бъдем докосвани, ние се измъчваме и се чувстваме ужасно самотни. При едно медицинско проучване, проведено не отдавна в Америка, пациентите, на които […]
Continue Reading →