Масажът, минало и настояще
От хиляди години масажът или докосването с ръце се използва, за да се излекува или облекчи болният. За древно-гръцките и римските лекари масажът е бил едно от основните средства за лечение и премахване на болката. В началото на 5-ти век пр. Хр. Хипократ, „Бащата на медицината”, пише: „Лекарят трябва да е опитен в много неща, но най-вече в разтривките… Защото разтриването може да стегне твърде разхлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната.” Плиний, прочутият римски естественик, е бил разтриван редовно, за да се облекчи астмата му, а на Юлий Цезар, страдащ от епилепсия, са правили ежедневно масаж с пощипване на цялото тяло, за да успокоят невралгията и главоболието му. След падането на Римската империя, през 5-ти век сл. Хр., Европа не бележи почти никакъв напредък в медицината – изучаването и по-нататъшното развитие на постиженията на класиците в тази област остават арабите. Авицена, арабски философ и лекар от 11-ти век, отбелязва в своите „Канони на медицинската наука”, че целта на масажа е „да се разпръснат причиняващите умора отпадъчни вещества в мускулите, които не са отстранени чрез упражнения”. Поради отрицателното отношение към плътта и свързаните с нея удоволствия, през Средновековието масажът е малко известен в Европа. Но през 16-ти век прилагането му се възобновява, най-вече благодарение на един френски лекар, Амброаз Пере. По-късно в началото на 19-ти век, шведът Пер Хенрик Линг разработва една форма, известна в наше време като „шведски масаж” – системата е синтез на познанията му за гимнастиката и физиологията, в комбинация с китайски, египетски, гръцки […]
Continue Reading →