Ползите от масажа
Ползите от масажа
Ползите от масажа върху промените на физиологичните процеси в обмяната на веществата, настъпващи след прилагане на масаж са посветени голям брой изследвания. Първи в тази област работят И. З. Гопадзе и И. В. Заблудовски (1887). Чрез своите опити те доказват, че масажът повишава и регулира обмяната на веществата .
И. В. Заблудовски експериментира върху трима души – измършавял, затлъстял и средно охранен.На тях им се прилага еднакъв масаж при еднакви условия.Резултатите недвусмислено сочат, че при затлъстелия се намалява теглото, а при измършавелия и средно охранения се увеличава. А при всички се наблюдава нарастване на мускулната сила, апетитът и сънят им се подобрява. Подобни опити прави и Гопадзе. При работа със средно охранени хора той установява, че у всички телесната маса се увеличава, повишава се отделянето на урина, подобрява се азотната обмяна и процесите на асимилация и се регулира изпразването на дебелото черво.
Оттук следва, че се получава не само засилване на обмяната на веществата, но и нейното регулиране. Например, когато се прави масаж при лица със затлъстяване, се изгарят по-голямо количество тлъстини, през бъбреците и кожата се отделя по-голямо количество течност и телесната маса намалява. При по-слабите се подобрява кръвообращението и храненето, повишава се апетитът и се увеличава телесната маса. Разбира се, при двата случая трябва да се приложи съответстващ на състоянието вид масаж.
Интересни резултати за ползите от масажа получава R. Pembertion (1930), когато изследва измененията в кръвта и урината, настъпващи под действието на топлина, физически упражнения и масаж. Той установява, че масажът не увеличава съдържанието на млечна киселина, нито води до ацидоза. Разработките му съвпадат с тези на други учени, според когото кумулативният ефект върху различните метаболитни процеси е резултат от влиянието на телесните течности в циркулацията .
Ползите от масажа за газообмена, минералната и белтъчната обмяна са обект на много изследвания. Установено е подобряването на отделянето на минерални соли от организма .като натриев хлорид, неорганичния фосфор и азотни органични продукти през уринирането. Това разбира се оказва много положително влияние върху функциите на вътрешните органи и на адаптационните процеси в тялото. Под действието на масажа в кожата се образуват продукти от белтъчната обмяна – хистамин, нацетилхолин, които чрез кръвотока се разнасят по целия организъм, оказвайки резорбитивно действие в тъканите и органите. Под влияние на масажа се усилва диурезата. Експериментално е доказано, че повишената диуреза и увеличеното отделяне на азот може да продължава няколко денонощия след масажна процедура. Масажът, приложен след физическа работа, усилва отделянето на урината, чрез което се укорява елиминирането на крайните продукти от обмяната в уморените мускули.
Алкално-киселинното състояние не се нарушава под влияние на масажа. Повишава се парциалното налягане на кислорода, което се дължи на увеличената хемодинамика и на включването на допълнителна капилярна мрежа . Така се предотвратява развитието на ацидоза и увеличаването на количеството на млечната киселина. При изучаване на въздействието на масажа върху процесите на окисление на млечната киселина след физическо натоварване до отказ се установява положителният му ефект по отношение на скоростта на отделянето й от организма. Ускорено окисление на млечната киселина се отбелязва и при масаж върху големи мускулни групи, неучастващи във физическото усилие, което способства за по-икономичното изпълнение на повторно натоварване при спортисти.
Масажът стимулира възбуждащите процеси в Централната Нервна Система, влияе положително на газообмяната, увеличава дихателния обем с, което и потреблението на кислород от клетките. Опитите на други учени показват, че масажът повишава много по-незначително газообмена когато е приложен след покой – едва между 10 и 15% ,но ако се приложи след като човек е правил физически упражнения това влияние се покачва до цели 133.8 % за въгледвуокиса и до 85 % за кислорода.Извода е, че газообменът зависи пряко от това дали мускулите се масажират след покой или след спортно натоварване. Установява се също така,че при прилагането на масажната техника „размакване“ дихателния обем достоверно се увеличава с 25.3 %, а потреблението на кислорода – с 34 %. Дишането се учестява с едно движение и се задълбочава (с 53.4 ml). А след самия масаж дихателния обем трайно се увеличава с 10.4 %, а потреблението на кислород – с 19.3 %.