Масаж при спортисти
Масаж при лекоатлети
Леката атлетика е вид спорт, в който са включени няколко дисциплини. Разнообразният характер на тези дисциплини изисква развиването на качествата сила, издръжливост, бързина и ловкост в различна степен, като едно от тези качества е преобладаващо.
Различаваме:
1. Ходения. 2. Бягания. 3. Скокове. 4. Хвърляне и тласкане.
Видовете бягания и ходения се различават едно от друго по бързината и издръжливостта, с която се изпълняват.
С най-голяма бързина се изпълнява бягането на къси разстояния, а с най-малка ходенето.
Масаж при спортисти на ходене
Ходенето е циклично движение за придвижване в пространството.
Според усилието, което е необходимо, и начина на изпълнението ходенето бива обикновено и спортно. Двата вида ходене се различават по своята механика. Обикновеното ходене се изработва още от първата година от живота на човека и се използва непрекъснато в бита и труда. То влиза обаче и в някои спортни дисциплини, напр. туристическото ходене. Ходенето спада към дисциплините с леки натоварвания и е подходящо за всички възрасти. Натоварването зависи от дължината на маршрута, от релефа на местността, носения товар, бързината и състоянието на пътя – пясък, сняг, асфалт и т.н.
Спортното ходене поради особената му координационна структура е твърде сложно и изисква големи усилия. При него натоварването е голямо поради бързината и издръжливостта, която спортистът трябва да притежава.
Една от най-сериозните задачи на спортиста в ходенето е да овладее до съвършенство дишането, тъй като от него зависи до голяма степен спортният успех. Ходенето е едно от най-успешните средства за развиване на дишането. Спортистът трябва да овладее координацията на дишането с движението на ръцете и крачките. При ходенето има устойчивост на снабдяването на организма с кислород, така че не се получава кислородно затруднение и обременяване на сърцето. То е дисциплина, която тренира добре сърдечния мускул.
Масажът намира особено приложение при предварителната подготовка на туристите освен като хигиенен масаж, при който е добре да се използват всички похвати и да се обработят старателно долните крайници, особено ходилата, пръстите, глезените, гърбът и гърдите.
Той се използва през време на похода, както през краткотрайните, така и през по-дългите почивки. През краткотрайните почивки се прилага самомасаж на ходилата, пръстите, подбедрицата и коляното. Използват се поглаждане, разтриване, меко размачкване и полюляване на прасцевия мускул. Особено внимание се обръща на стъпалото и пръстите, които се разтриват и размачкват старателно. При удобство самомасажът може да обхване и мускулатурата на бедрата.
При по-дългите (нощните) почивки може да се използва и общ самомасаж или пък взаимно масажиране. След измиване на кожата започва масаж на долните крайници с похвати на възстановителен масаж. Старателно се масажират също гръдния кош, междуребрените пространства, подлопатъчната област.
Мускулната треска, която често се явява, се отстранява също чрез масаж и намазване с камфоров спирт.
Спортното ходене се отличава от обикновеното по механизъм и бързина. При него се изменя обикновения стереотип на ходенето. Стъпва се върху петите, което предизвиква разтърсване на цялото тяло. От изменената статика на ходенето се натоварват особено силно Ахилесовото сухожилие, прасцевите и хълбочните мускули, глезенните стави и ставите на палците на краката. Голямо участие взимат мускулите на трупа и горните крайници. При дълги състезания се схващат и стават болезнени прасцевите мускули, Ахилесовото сухожилие и глезените.
Тренировъчният масаж намира голямо приложение през тренировъчния период на спортиста на спортно ходене. Той се прилага пред ден под формата на общ тренировъчен масаж по всички правила с всички похвати за изработване на сила и издръжливост. Особено внимание се обръща на долните крайници, стъпалата, пръстите, Ахилесовото сухожилие, подбедриците, седалището, лумбалната гръбната мускулатира, подлопатъчната област, делтовидния мускул и др.
Предварителни масаж се прилага по всички правила, като се индивидуализира според състоянието на състезателя.
Особено значение има възстановителния масаж, който се прилага съобразно състоянието на състезателя след 2 – 3 или повече часа според общите правила.
Масаж при бегачи
Бяганията биват – бягане на къси разстояния (спринтове), бягане на средни разстояния, бягане на дълги разстояния и маратон. Според това, какво е разстоянието, което спортистът бяга, бива и физиологичната особеност на натоварването, с поред което се определя и видът на масажа, който може да се използва.
Бягане на къси разстояния
При него спринтьорът трябва да мобилизира всички сили и да даде постижения за късо време няколко секунди до няколко минути. Бягането на къси разстояния е упражнение за скорост, комбинирано със сила. Мускулатурата на спринтьора е с неголямо напречно сечение, с голяма еластичност и голямо богатство на енергийни вещества. Процесите в кората на главния мозък са силно подвижни. Скоростните бягания предявяват големи изисквания към дихателната и сърдечно-съдовата система. Напр. бягането на 100 метра се извършва обикновено с 2 – 3 дихателни движения, а разлагането на енергетични вещества е голямо. В резултатна това в организма възниква голяма кислородна недостатъчност. Това състояние води и до обременяване на сърдечния мускул.
Тренировъчният масаж подпомага спринтьора в развиването на качеството бързина и в заздравяването на ставите и сухожилията на долните крайници. Той се прилага като общ масаж и като частичен масаж. Използват се всички похвати с изключение на дълбоко действащите и силно раздразващите ударни техники, като сечене. При частичния масаж се обработват детайлно стъпалата, пръстите, глезенът и ахилесовото сухожилие и останалите части на долния крайник, включително седалището. От голяма важност е и обработването на трупа, коремните мускули и диафрагмата.
Предварителният масаж се прилага вечерта преди състезанието по общите правила – успокояващи похвати.
Непосредствено преди старта се прилага масаж, който да подпомогне разгряването, да загрее кожата и да успокои спринтьора, ако е раздразнен, и да съдейства за мобилизиране на силите.
Препоръчва се масаж, състоящ се от бързо поглаждане и разтриване на гърдите и гърба, бързо обработване на цялата повърхност на долните крайници, седалището и лумбалната област. Бързо се поглаждат и разтриват глезенните и коленните стави и Ахилесовото сухожилие.
Добре е този масаж да се провежда на закрито; трае 8 – 10 минути. Той е подходящ за спринтьори, които не страдат от някакво особено предстартово състояние.
Ако обаче спринтьорът е нервен, неспокоен, се провежда успокоителен масаж с поглаждане на широки повърхности от кожата. Прилага се и масаж на корема с цел да се отвлече кръвта от периферията. Масажът на корема се извършва от легнало положение. Масира се и областта на сърцето с леки разтривания и вибрации. Масажът се провежда в бавен и равномерен темп.
Ако състезателят е флегматичен, се провежда по-дълбок, раздразващ масаж, в който освен бързите поглаждания и разтривания се използват ударни техники и вибрации.
За да не се допуска настръхване и изстиване на кожата, особено ако времето е хладно, се препоръчва през интервалите на състезанието да се използват масаж и самомасаж на долните крайници от поглаждане и полюляване.
Понеже при спринтовите бягания умората е местна и недостига до тежки състояния, затова възстановителният масаж е без особено значение. Ако обаче спринтьорът е свикнал към масаж, не е грешка и ако се приложи.
При бяганията през препятствия се съчетава бързина със сила. Масажът при тях носи същите особености както при спринтьорите. Особено внимание се обръща на мускулите по задната повърхност на маховия крак. Тези мускули в резултат на рязкото изнасяне на крака напред се изморяват и нерядко се травмират. Особрно старателно се обработват мускулите и връзките на тазо-бедрената става на оттласкващия крак, лумбалната област и мускулите на корема.
Бягания на средни разстояния
Те са комбинация между бързина и издръжливост. Мускулатурата е в същото състояние като при спринтьорите, но е в значителна степен по-еластична и по-богата на енергетични вещества. Дихателната и сърдечно-съдовата система са в по-благоприятно положение. Те успяват да се нагодят към големите нужди от кислород и кислородната недостатъчност е в значителна степен по-малка. Характерна особеност за тази дисциплина е появяването на „мъртвата точка”. В значителна степен е затруднен организма поради неправилното разпределяне на кръвта, която се задържа повече в долните крайници и може на края на състезанието да се получи „гравитационен шок”.
Тренировъчният масаж е твърде необходим за бегачите на средни разстояния. Прилага се цялостен масаж с всички похвати с изключение на най-дълбоките. Обръща се особено внимание на гръдния кош, диафрагмата и корема, от еластичността на които зависи дишането. В центъра на вниманието стоят долните крайници.
В предварителния масаж се обработват долните крайници, които понасят най-голямо натоварване. Краката се масажират с дълги и бързи поглаждания, бързи и широки разтривания, с леко размачкване на всички мускули на бедрата и подбедриците, с последователно валяне и полюляване. Особено старателно се обработват стъпалата, пръстите, глезените и Ахилесовите сухожилия.
Ако непосредствено преди старта предстартовото състояние изисква намеса на масажиста, тогава се постъпва както при спринтьорите.
След състезанието спринтьорите са много изморени, в някои случаи до изчерпване на силите. За избягване на гравитационен шок спортистите трябва да се поразходят, за да се нормализира разпределението на кръвта. След това, ако състезателя е много отпаднал, може да се постави за полежи недълго време, след като вземе топъл душ, завива се топло и се оставя да лежи. През това време е целесъобразно провеждане на масаж на сърдечната област. Към възстановителен масаж се пристъпва след 3 – 4 часа, дори и по-късно. За отвличане на кръвта от крайниците се прилага масаж на корема.
Масаж при скачачи
Скоковете са естествено приложни упражнения, които оказват цялостно въздействие на организма. Те биват: скокове на дължина (скок на дължина и троен скок) и скокове на височина (скокове на височина и овчарски скок). Скоковете като упражнения от смесен тип са взаимно свързани. При тях се съчетават три от физическите качества – сила, бързина и ловкост. Това са краткотрайни действия, при които се получава краткотрайно силово напрягане на долните крайници, което изнася тялото на състезателя напред или на височина. Бързината се използва при засилването, а ловкостта при преодоляване на летвата.
При скачачите от важно значение е състоянието на нервните процеси. Дисциплината изисква съсредоточаване и напрежение на волята. Значение за постиженията имат метеорологичните фактори и студа, влажността, горещината и други.
При скоковете вземат участие мускулите на долните крайници, и то главно на оттласкващия крак, както и мускулите на седалището. При овчарския скок се натоварват също и мускулите на раменния пояс и горните крайници.
Умората при единичните скокове не е голяма, но ако се провеждат поредица от скокове, може да настъпи и значителна умора.
Масажът при скока на дължина и тройния скок се прилага по същият начин както при спринтьорите. Обръща се голямо внимание на оттласкващият крак. По-особен е масажът при скачачи на височина и овчарски скок.
При тях се прилага общ тренировъчен масаж с използването на всички похвати както на долните крайници, така и на горните крайници и трупа. Масажът се състои от меки, нераздразващи похвати. Обработват се старателно връзките на ставите и долните крайници. При овчарски скок еднакво се натоварват както долните крайници, така и раменния пояс и горните крайници, от здравината на които зависят до голяма степен резултатът от отскока. Особено старателно се обработват китките и пръстите на ръцете.
Предварителният масаж при скачане на висок скок се провежда по един и същ начин – меко, успокояващо, с акцент на оттласкващия крак, а при овчарски скок – на цялото тяло.
Важен е при скачачите и масажът непосредствено преди състезанията, особено при неблагоприятни метеорологични условия. Масажът при тези случаи има за цел да подпомогне загряването и да затопли кожата.
В почивките между отделните скачания може да се провежда леко поглаждане и полюляване на мускулатурата на долните крайници. За това се използва най-често самомасажът.
Възстановителният масаж при скачачите няма особено значение, но може да се използва за по-бързо и цялостно отпочиване.
Масаж при хвърлячи и тлъскачи
Хвърлянето и тласкането заангажират мускулатурата на цялото тяло и оказват всестранно въздействие. Те равномерно засягат мускулната дейност на долните и горните крайници, страничната мускулатура на трупа и косите мускули на корема.
Хвърлянията и тласканията имат скоростно-силов характер, но изискват и фина координация на движенията. Те се разнообразни и се изпълняват с различно тежки уреди.
При хвърлянето и тласкането вземат участие всички мускули, но най-натоварени са мускулите, завъртащи трупа, и мускулите на ръката, която изпълнява упражнението, и по-специално делтовидният и гръдният мускул.
Тренировъчният масаж включва всички похвати. Тук се използват и дълбоките и раздразващи похвати. Масажът бива общ и частичен.
Масажират се детайилно горните крайници – пръстите, китките, предмишниците и мишниците, раменните стави, мускулите на раменния пояс, подлопатъчните области, гръбните и коремните мускули. По-малко се засягат долните крайници, но и те се обработват цялостно.
При частичният масаж главната тежест пада върху горните крайници, раменния пояс, завъртващите мускули на трупа и коремните мускули.
Предварителният масаж е мек и успокояващ. Непосредствено преди старта се действа според състоянието на спортиста. И тук възстановителния масаж няма особено значение.