Масаж при колоездачи
В тази статия ще обърна внимание на масаж при колоездачи. Колоезденето е типично циклично движение на долните крайници, при което горните крайници остават почти в едно и също положение. Положението на тялото според типа на колелото е различно – от полуизправено до силно наведено напред, което се отразява върху дишането поради статичното положение на мускулатурата на гръдния кош.
При колездачите значително се раздразва вестибуларния апарат и се повишава кинестатическата чувствителност.
При тях най-голямо натоварване пада върху мускулатурата и ставите на долните крайници, които се намират в постоянно движение. Мускулатурата обаче на шията, гърба и горните крайници се намират в тонично напрежение.
Смущението на дишането у колоездачите се отразява и върху дейността на сърцето, което не рядко хипертрофира.
При колоезденето особено на шосе и крос се съчетават всички физически качества – сила, издръжливост, скорост и ловкост. Натоварването и появата на качествата зависи от вида на колезденето. Напр. при колоездене на писта най0голяма изява има скоростта, при шосейното колоездене – издръжливостта, а при кросовото колоездене и големи обиколки – силата и издръжливостта. След продължителни състезателни дни (шосейни обиколки) често пъти, особено по-младите състезатели чувстват болки в четириглавия мускул, в сухожилието към пателата. В някои случаи може да яви хидропс на колянната става. Много се изморяват както прасцевите, така и предната мускулатура на подбедрицата. Значително страда и обтегачът на широката фасция на бедрото.
Дланите получават значителни микротравми от постоянното друсане на кормилото.
Като се вземат предвид горните особености на колоездачния спорт, се определят и похватите, и времето за прилагането на спортен масаж.
Тренировъчният масаж се прилага 3 – 4 пъти седмично и бива общ и частичен. Тъй като при колоездачите, особено при тези на дълги шосейни разстояния и кросове, е необходимо изработването преди всичко на сила и издръжливост, се прилагат всички похвати, включително и дълбоките и раздразващите.
При общият масаж се масажира цялата мускулатура, като се обръща по-голямо внимание на долните крайници, седалището, корема. Не се забравят обаче и мускулите на трупа и горните крайници. Еластичността на гръдния кош е твърде важна, за да се компенсира статичното положение и се осигури по-добро дишане.
При частичния масаж се масажират долните крайници с цялата им мускулатура и стави. В него се включват и китките и дланите на ръцете.
Предварителния масаж на колоездачите на пистата се провежда преди всичко върху долните крайници, като 2 – 3 дни преди състезание се прилага успокояващ масаж, а непосредствено преди състезанието се използват раздразващите похвати върху пръсцевите и бедрените мускули. Провежда се бърз масаж, състоящ се от поглаждане, размачкване, полюляване, разтърсване на пръсцевите и бедрените мускули. Поглаждат се и се разтриват глезенните и коленните стави и се разтриват хълбочните и кръстните мускули.
При колоездачите на дълги преходи предварителния масаж е много по-бавен и успокояващ. Целящ да запази тонуса на мускулатурата и богатството му с енергични вещества.
Непосредствено преди старта се провежда масаж, който да подпомогне разгряването и да затопли кожата с оглед на неблагоприятните метеорологични условия (ако има такива). След това се масажират мускулите на раменния пояс и горните крайници. За еластичността на гръдния кош се прилага потупване и попляскване. Масажът трае 10 – 15 минути.
При етапните бегачи се прилага масаж след свършването на всеки етап. След изкъпване се прилага общ масаж, състоящ се от бавни отморяващи похвати върху цялата мускулатура, глезените и коленете, стъпалата, пръстите и дланите на ръце. Обработва се леко гръдния кош.
След приключване на състезанията се провежда възстановителен масаж по всички правила.