Масажът помага
Масаж при спортни травми
Масажът помага доказано в спортната практика при не малко травматични увреждания: контузии (натъртвания), дисторзии (преразтягане на ставната капсула и лигаменти), луксации (изключвания на ставите), фрактури (счупвания) и т.н. Почти винаги травмите са се отразявали неблагоприятно в провеждане на плановата тренировъчна и състезателна дейност на спортистите.
Масажът играе не само важна лечебна роля, но е същевременно един от утвърдените профилактични фактори срещу различните заболявания. Особено голяма е неговата профилактична роля при спортните травми. Както лечебното, така и профилактичното влияние на масажа се обосновават на неговото основно физиологично въздействие върху различните органи и системи на организма. Действието на масажа се изразява най-ясно в увеличаване на един от най-важните за съществуването на живия организъм физиологични функции – храненето и отделянето.
Несъмнение е, че така активизираните функции на храненето и отделянето стават причина за увеличаване на физиологичните функции на масажираните тъкани, а така също и за подобряване на техните механични свойства: кожата става по-еластична, по-топла; мускулите увеличават обема си, стават по-здрави, по-пъргави и издръжливи; ставите – по-гъвкави и т.н. Естествено е, че това са условия, неблагоприятни за развитието на редица заболявания от нетравматичен характер. Докато изстиналата кожа и мускули заедно с трудно подвижните стави са решаваща предпоставка за възникване на спортни травми, точно обратното се наблюдава при добре загретите след масажа кожа, мускули и стави.
Масажът помага с повишаване обмяна на веществата, което е ефикасно противодействие против атрофията на кожата, много повече на мускулите и ставните връзки и капсула, а така също е и фактор, влияещ за бързото „спояване” посредством здрав костен калус на счупената кост.
Подобряването на венозния отлив и ускоряването на лимфния ток стават причина за ликвидиране в кратко време на оточното състояние при травми или на застойните явления при заболявания, които приковават болни дълго време на легло и стават причина за поява на изразените в различен степен отоци.
Подкожните кръвоизливи, които съпровождат почти винаги травмите, с резорбират много бързо под изпомпващото действие на масажа.
Лечебното действие на масажа става още по-ясно, като се има предвид какво е влиянието на заболяването върху организма, по-специално на травмата, тъй като в спортната практика много повече са травматичните заболявания, отколкото заболяванията от друго естество.
Както в спортния масаж, така и в лечебния масаж се прилагат всички основни начини на масажиране: поглаждане, разтриване, размачкване, ударни похвати, вибрации и активни движения.
Път на масажирането. Основното принципно положение относно пътя на масажиране при спортни травми е следното:
Масажът започва с масажиране на мястото което се намира над травмата. Това се прави, за да се освободят кръвоносните и лимфните съдове и по такъв начин да се даде място, в което да се изпомпа екстравазатът от травматизирания участък. По тази причина масажът там може да бъде по-интензивен, като се обръща особено внимание на ставите и големите мускулни маси. След това се прилага по-лек масаж на мястото, което се намира под травматичното огнище. По този начин притокът на кръв към травматично увредените тъкани се увеличава. Накрая се масажира самата травма. Отделните масажни похвати се прилагат с голямо внимание върху болното място, като по този начин се подпомага оттичането на оточна течност към предварително „изпразнените ” венозни и лимфни съдове. Това довежда до намаляване на натиска, причинен от отока върху околните тъкани и нерви, болката се успокоява, движенията се подобряват. Облекчаването на болката и подобряването на движенията от своя страна влияят извънредно благоприятно върху повишаване самочувствието на лекувания.
От голямо значение е как ще се направи масажът на здравите тъкани около травматизираното място. Един умело направен масаж на тези незасегнати пряко от травматичния процес тъкани може да окаже влияние върху немасажираното травматизирано място. Този факт има голямо значение в случаите, когато прилагането на масажа е противопоказателно върху самата травма.
Когато лечебният масаж се комбинира с физиотерапевтични средства, трябва особено много да се внимава в тяхното взаимно прилагане и дозиране, за да не се получи продължително и неприятно раздразване на кожата. Ето защо е необходимо тази процедура да извършва под постоянния контрол на лекар-специалист-физиотерапевт.
Положителни резултати се получават когато прилагането на лечебния масаж се съчетае с процедурите на лечебната физкултура. Лечебната физкултура трябва обаче да се прилага винаги след завършване на масажните манипулации.
След масажирането върху болното място може да се употреби някоя предписана от лекаря загряваща и намазаваща смес, която ще поддържа кожата и мускулната хипертония и ще успокоява болките.
Ако кожата на пациента е много чувствителна, лесно се зачервява и дразни от масажа, не е желателно да се прилагат посочените допълнителни средства за лечението – облъчването и загряващите медикаментозни смеси.