Масажът, минало и настояще
От хиляди години масажът или докосването с ръце се използва, за да се излекува или облекчи болният. За древно-гръцките и римските лекари масажът е бил едно от основните средства за лечение и премахване на болката. В началото на 5-ти век пр. Хр. Хипократ, „Бащата на медицината”, пише: „Лекарят трябва да е опитен в много неща, но най-вече в разтривките… Защото разтриването може да стегне твърде разхлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната.”
Плиний, прочутият римски естественик, е бил разтриван редовно, за да се облекчи астмата му, а на Юлий Цезар, страдащ от епилепсия, са правили ежедневно масаж с пощипване на цялото тяло, за да успокоят невралгията и главоболието му. След падането на Римската империя, през 5-ти век сл. Хр., Европа не бележи почти никакъв напредък в медицината – изучаването и по-нататъшното развитие на постиженията на класиците в тази област остават арабите. Авицена, арабски философ и лекар от 11-ти век, отбелязва в своите „Канони на медицинската наука”, че целта на масажа е „да се разпръснат причиняващите умора отпадъчни вещества в мускулите, които не са отстранени чрез упражнения”.
Поради отрицателното отношение към плътта и свързаните с нея удоволствия, през Средновековието масажът е малко известен в Европа. Но през 16-ти век прилагането му се възобновява, най-вече благодарение на един френски лекар, Амброаз Пере. По-късно в началото на 19-ти век, шведът Пер Хенрик Линг разработва една форма, известна в наше време като „шведски масаж” – системата е синтез на познанията му за гимнастиката и физиологията, в комбинация с китайски, египетски, гръцки и римски масажни техники. През 1813г. в Стокхолм се открива първото учебно заведение, в което масажът е включен в учебната програма като отделна дисциплина. След това започват да го прилагат в различни лечебни заведения и санаториални курорти из целия континент. Днес, когато терапевтичната стойност на масажа е наново призната на Запад, той продължава да процъфтява и да се усувършенства както от любители, така и от професионалисти.
Изтокът, които винаги е ценял много повече от Запада масажните техники заради лечените им свойства и тяхното приложение, следва една непрекъсната линия още от най-древни времена. Може би разликата, която доскоро съществуваше в отношението на Източния и Западния свят към масажа, произтича от революцията на науката, осъществена на Запад преди около 250 години. Новата наука отхвърля по-старите концепции, които свързват тялото с ума и духа като ненаучни, и с течение на времето започва да вижда в човешкото тяло една много сложна машина, която може да се обслужва и поддържа само от висококвалифицирани специалисти – с други думи, от лекари.
На Изток обаче доскоро не съществуваше такъв „научен” подход и хората в бедните страни продължаваха да съчетават инстинктивно желание за една „здрава разтривка” с уменията, развити и усъвършенствани от дългогодишната традиция, на които познанията на „босоногия доктор”, специалист по източна медицинска теория и намесване на кости, т.е. в областта на манипулативните техники, придават допълнителна тежест. Шиацу произхожда от този тип традиционен масаж, така както той се практикува в Япония. Едновременно със своето утвърждение шиацу се обогатява под влияние на класическата теория за акупунктура и на западната наука за остеопатологията и хиропрактиката, достигнала по това време до Япония. Не е известно кога е възникнала рефлексотерапията – може би тя води началото си от древното изкуство на източната точкова терапия. Но какъвто и да е произходът й, със сигурност може да се каже, че е била използвана в Древен Египет. Свидетелство за това са рисунките по стените на гробниците.
