История на масажа
Паралелно с Китай, масажът се развивал и в Индия. В древните трактати по медицина, обединени под общото наименование Аюрведа, му се отреждала далеч не последна роля, и също така подробно са изложени техниките на масажа и начините на прилагането им върху една или друга част от тялото. Далеч извън границите на Индия били известни и широко се използвали трудовете на Сушрута, основоположника на индийската хирургия, в която подробно се разказва как да се прилага разтриването, натискът и се привеждали показанията за приложение на една или друга масажна техника при различните патологични състояния на организма. А в специалните указания, адресирани към медицинските сестри, се съдържало изискване да умеят да правят масаж.
Масажът в Индия се прилага при болести и при ухапване от змия, при умора и най-вече при травми. Още до нашата ера изкуството на масажа се разпространявало и в съседните на Индия Непал и Цейлон.
В Египет, Ливия, Нубия и други африкански страни масажът е бил известен още от XV-XII в.Пр.Хр. От Египет прилагането на масаж с намазване на тялото с масла, а също и широкото използване на баните, преминало в Древна Гърция. Гърците под термина „апитерапия” разбирали не само лечебен и хигиенен масаж, но и спортен. Техниките се изучавали в гимназиите наред с физическите упражнения. Именно в Гърция, на която принадлежи почетната роля в историята на физическото възпитание, започнали да прилагат масаж преди и след различни видове физически упражнения. За основоположник на прилагането на масаж като лечебен метод е прието да се счита Хипократ. В сборника „Кодекс на Хипократ ” се описва въздействието на масажните техники върху болния, той обяснявал лечебното действие от гледна точка на стимулацията на физиологичните процеси.
История на масажа 2
Лекарите в древен Рим заимствали достиженията в теорията и практиката на масажа от китайците, индийците, египтяните и древните гърци и съдействали за по-нататъшното му развитие. Широко се практикувал масажа в римските бани по времето на император Каракала. По-късно, във връзка с разпространяването на християнството в Европа, което прогласило превъзходството на духовното над плътското, масажът като оздравително и лечебно средство за дълго изчезнал от живота а европейците. Но народите изповядващи други религии, продължили да го практикуват в медицината и бита.
Идеите на арабските медици допринесли за разпространяването на масажа в страните в Мала и Средна Азия. Наистина неговата техника рязко се различавала от класическия масаж и получила названието „източен масаж”. Правели го не само с ръце, но и с крака, с цел да се „изтика” от мускулите венозната кръв и да се огъвкавят ставите. Масажът с крака наричан педиален масаж, се използва и днес най-често в спортната практика, когато пациентът има големи и мощни мускули, които трудно се масажират с ръце.
Сред славянските племена в Древна Рус, които живеели в сурови климатични условия, било широко разпространено къпането в бани, придружено със самомасаж с потупване на тялото с метличка. Този масаж се наричал „хвощуване”. Това потупване не е нищо друго, освен енергийно размачкване, което повишава тонуса на тялото. Този масажен метод е бил не само развлечение, а насъщна потребност и необходимо условие за живот сред древноруските племена. Масажът с метличка се използвал също от финландците и карелите. В древна Рус не са се ограничавали само с „хвощуване”: при лечение на ревматични болки или травми с успех се прилагали разтриване на ставите и размачкване на мускулите, при това с използването на мазила, масла и билкови отвари.
Забележителна роля в разработката и научното обосноваване на приложението на масажа са изиграли руските медици. В края на XIXв. Водещи руски лекари клиницисти са взели активно участие в създаването на система за масаж и прилагането му не само в хирургията, но и в други области на лечебната практика. Постепенно масажът от спомагателно средство се превърнал в самостоятелен метод на лечение.
Вече знаете, че с помощта на масажа може да премахнете умората, да се подготвите за големи физически натоварвания, ето защо масажът е необходим за спортистите, а също и за хора с професии, за които са характерни големи физически и умствени натоварвания. Може да се използва в качеството си на самостоятелен метод или в съчетание с други лечебни методи.