Философия на масажа

философия_НА_масажа

Езикът на докосването

Докосването е контакт – връзка с онова, което се намира извън нас, почвата под краката ни. За човека, както и за животните, докосването в от жизнено важно значение. То вдъхва увереност, дава топлота и утеха, доставя удоволствие и възстановява жизнеността. То ни показва, че не сме сами.
Усещането за допир се развива най-рано от всички сетивни възприятия. Бебетата изучават и опознават заобикалящия ги свят главно чрез допир, а нежната ласка на родителите е крайно необходима за израстването им. Щом нашата нужда да докосваме и да бъдем докосвани е задоволена, ние растем здрави, но ако нещо ни попречи да правим това, развитието ни може да бъде нарушено. Защото прегръдките и ласките, които получаваме в детството си, ни помагат да изградим една здравословна представа за самите себе си, подхранват чувството ни, че щом ни докосват, значи сме приемани и обичани. Преди повече от двадесет години американският психолог С.М. Джърърд доказа, че колкото по-често ни докосват, толкова повече уважаваме и ценим себе си.
Опитите с новородени примати показват колко важен е физическият контакт с топлото тяло на любящата майка и обратно, че липсата на допир влияе отрицателно на физическото и емоционалното развитие. Защото чувството но за реалност изцяло се базира на усещането ни за допир. В нашето общество липсата на контакт със себеподобните е наказание и най-лошото е строгият тъмничен затвор. Лишени от възможността да докосваме и да бъдем докосвани, ние се измъчваме и се чувстваме ужасно самотни. При едно медицинско проучване, проведено не отдавна в Америка, пациентите, на които е бил отказан физически контакт, заявиха, че без топлината на човешкия допир се чувстват абсолютно изолирани.
Докосването е език, който всички ние познаваме инстинктивно, за да изразим чувствата си, да покажем на другите, че ги обичаме, че държим на тях и ги ценим. „Дай да го разтрием” е естествената ни реакция, когато детето се удари. С ръцете си бързаме да охладим горящото от треска челце, да успокоим болното коремче или да облекчим главоболието. Болезнените емоции също ни карат да реагираме незабавно. Прегръдката, утешителните думи, ласката са израз на съчувствие и разбиране и носят успокоение. Насаме с болката си ние се люлеем, обхванали тялото си с ръце, облягаме уморената си глава на ръцете си, несъзнателно разтриваме болните крайници. Но като изключим прегръдката като знам на приятелство или израз на щастие и радост, дали ние сме изневерили на инстинкта си , запазвайки езика на докосването само за болката, за мъката и секса – само защото в повечето случая се страхуваме да докоснем някого, за да изразим нежността си, за да го накараме да се отпусне или да го излекуваме?

 

Философия на масажа

Post Categories: Видове масажи
Tags: , ,