Съединителнотъканен масаж

Съединителнотъканен-масаж

Съединителнотъканен масаж – история и философия.

През тридесетте години на двадесети век E. Dicke предлага масаж, насочен към подкожната съединителна тъкан. Откриването на този вид масаж се свързано със заболяването на самата авторка, която е специалист по гимнастика и масаж, от гангрена на долните крайници. Ортопедите препоръчват ампутация на единия крайник. E. Dicke опипва уплътнение на кожата и подкожието в сакралната област и около големия трохантер. Тя започнала да обработва тези места чрез къси разтягания, при което усеща своеобразна режеща болка. Кракът се затопля, оросяването се подобрява и ампутацията се предотвратява.
По-късно техниката и особеностите на този масаж са разработени от E. Dicke и H. Teirich-Leube и теоритично обосновани от професор W. Kohlrausch. Методиката е наречена съединителнотъканен масаж.
Съединителнотъканен масажАвторите установяват , че при повечето вътрешни заболявания подкожната тъкан в сегментарно свързаните зони търпи определени промени. Тези така наречени съединителнотъканни зони с повишено тъканно напрежение се изразяват със смутено разместване на отделните пластове, от една страна, между кожата и подкожието, а от друга – между подкожието и фасциите.
Обработката на съединителнотъканните зони чрез предложената от E. Dicke техника представлява адекватно дразнене на подкожната съединителна тъкан и предизвиква неврорефлекторна реакция по вегетативен път с функционално повляване на вътрешния орган, свързан със сединителннотъканната зона в телесната повърхност.
Теоритичните основи на съедителнотъканния масаж се градят върху схващането за сегментарния строеж на организма. Сегментите представлява функционална единица, в която вътрешните органи са свързани с определени части от телесната повърхност. Различните патологични процеси, развили се във вътрешните органи, не остават изолирани, а водят до определени изменения с свързаните с тях посредством рефлекторната дъга зони на подкожната съединителна тъкан. При откриване на тези съединителнотъканни изменения чрез съединителнотъканен масаж по рефлекторен път се въздейства върху първичното патологично огнище.
Съединителнотъканните зони обикновено остават скрити за болния и се долавят при специално изследване. Установява се така нареченото съединителнотъканно напрежение. При острите заболявания то е по-повърхностно – непосредствено под кожата, а при хроничните се долавя в дълбоките слоеве на подкожието и е изразено в различна степен.

Post Categories: Видове масажи
Tags: , ,